Трета възраст
Ема Иванова
Проф. Адриана Благоева: Хоровата работа възпитава музикални и личностни качества
Интервю на проф. Адриана Благоева пред Ема Иванова, в. Трета възраст.
Първият момчешки хор в България – този на софийските момчета, навърши 55 г.
Адриана Благоева е родена в София. Завършва Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” със специалност хорово дирижиране в класа на проф. Ана Белчева. Започва като диригент на детски, женски и смесени хорове в Самоков и Шумен. От 1988 е хормайстор, а от 1989 г. до момента е диригент на Хора на софийските момчета. Изтъкнат преподавател по хорово дирижиране в НМА, доктор по музикознание и музикално изкуство. Била е ръководител на катедра “Дирижиране” (2012-2016), декан на Теоретико-композиторския и диригентски факултет (2016-2020), а от 2020 г. е заместник-ректор по научната и художествено-творческата дейност на НМА. Носител на специалната награда за диригентско майсторство от Първия международен хоров конкурс в Болцано, Италия (2000); “Златен век” – звезда на Министерството на културата за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност (2018); “Кристално огърлие” на СБМТД и орден “Св. св. Кирил и Методий” първа степен за големи заслуги в областта на културата и изкуството (2021).
– Кажете няколко думи за семейството си – то ли ви насочи към музиката?
– Семейната среда е много важна за всеки. Изключително съм благодарна на родителите си, че ми дадоха възможност и ме насърчиха да се насоча към музиката. Обичта ми към музиката се дължи на тях – те обичаха музиката, особено класическата. Те бяха първите, които прецениха, че имам нужда да се занимавам с музика и така във втори клас започнах да свиря на пиано.
– Какво е особеното на това човек да се занимава с хорова музика?
– Хоровата музика е много въздействаща, защото се прави с човешкия глас. Това винаги много ме е впечатлявало и привличало в този вид изкуство. Интересът към хоровата музика беше спонтанен. Когато постъпих в Музикалната академия, попаднах на много добри учители, които имаха своя решителен принос в изграждането ми като музикант. Много съм благодарна на моята преподавателка по хорово дирижиране в Музикалната академия – проф. Ана Белчева. Много съм благодарна и на проф. Венета Вичева – забележителен хоров диригент, педагог, общественик и човек, с която имах възможността да работя в Шумен в продължение на три години. Общуването с нея и работата ми с нейните прекрасни хорове – детският хор „Бодра песен” и смесеният хор „Родни звуци” бяха за мене истинска професионална школа.
– Какви качества у вас и у хористите възпитава работата ви?
– Човек трябва да обича това, което прави. Хоровата работа е много трудоемка. Изисква голяма работоспособност, желание и добронамереност към хористите, търпение и вътрешна дисциплина. Тези качества човек трябва да ги притежава, но и ги развива в процеса на работа.
– Трябва ли да сте и малко психолог?
– Не малко (смее се). Особено когато се работи с деца. При нас децата започват на 8-9 годишна възраст. За да се приобщят те към нашата хорова работа важно значение има специфичният подход. Опитвам се да имам индивидуален подход към всяко дете. За работата ни е много важно момчетата да обичат да пеят, защото самата работа е свързана с труд, с учене. Хоровата работа е учебна работа, която трябва да бъде усвоена добре преди да се стигне до етапа, в който едно дете се включва в концертите.
– Какво е обяснението за развитието на детското хорово изпълнителско изкуство днес? Всичко, свързано с обучение на деца, е платено или със затихващи функции…
– В последните години се засилва интересът към детското хорово музициране в различните му форми. Това е свързано с необходимостта от концертна изява, да се демонстрират различни музикални и певчески качества на децата. Хоровата работа много допринася за развитието на детската личност – тя възпитава не само музикални, но и личности качества – трудолюбие, дисциплината, умение за работа в екип, колегиалност, съпричастност. Тези качества помагат на едно дете да се изгради като личност. Така в хора децата се докосват не само до различни музикални образци, до различни музикални стилове и жанрове, но и се изграждат приятелства, които често остават за цял живот.
– Хорът на софийските момчета навършва 55 години. Под Ваше ръководство той постига най-големите си успехи: разширява и обогатява музикалния си репертоар, активизира концертната и звукозаписната си дейност, печели престижни награди на международни хорови конкурси. Какво ви прави толкова успешни и ви отличава от другите хорове?
– Това е първият момчешки хор в България, създаден през 1968 г. През годините хорът успя да създаде някои традиции – такива са Коледните и Великденските концерти.
Нашият състав има активна записна дейност – от 1993 г. досега сме издали 12 самостоятелни компактдиска, едно DVD. Имаме участия в други 8 диска съвместно с други изпълнители. Това е изключително активна записна дейност за един хоров състав, особено детски.
Нашият състав е носител на една Голяма, шест първи и пет втори награди от 8 международни хорови конкурса. Това също е сериозен международен актив на Хора на софийските момчета, който работи активно за популяризиране на българската музика и българската музикална култура.
На 1 ноември 1997 г. към състава се създаде младежка формация от бивши възпитаници на момчешката ни група. По този начин нашият състав вече има възможност да концертира с три формации – момчешка, младежка и смесена. Това също допринесе за активизирането и разширяването на репертоара и концертната ни програма.
Друго, което ни отличава от останалите хорови състави, е, че имаме сериозни награди като оценка за концертната ни дейност. Съставът е носител на„Сребърна лира“ (1998), „Златна лира“ (2003) и два пъти на „Кристална лира“ (2009 г. и 2012 г.) на Съюза на българските музикални и танцови дейци – най-високата професионална награда за музика в България. Два пъти е носител на наградата „Златно перо”. Хорът е носител и на Почетен знак на Столичната община, на Почетен плакет на Министерството на културата за високи художествени постижения, Златен плакет на Българския хоров съюз, той е „Музикант на годината“ за 2002 г. в категорията „Активна творческа дейност“ в класацията на „Allegro vivace“ на БНР и много други. Особено ценен за нас е специалният орден за църковни заслуги „Йоан Кукузел“, даден ни от Светия Синод на Българската православна църква за популяризиране на църковнославянската музика.
– Църковнославянската музика има централно място в репертоара ви, който включва и музика от различни епохи и стилове. Как я възприемат децата и младежите на ХХІ век?
– Църковнославянската музика е много красива и въздействаща в самия процес на изпълнение. Тя се възприема не толкова като чисто религиозна музика, а като музика, която носи специфично послание и красота. Децата я изпълняват с голямо желание – с нея имаме записани три компактдиска. Винаги сме я популяризирали при пътуванията си в чужбина. Ние изпълняваме също и католическа музика, и съвременна църковна музика с концертен характер, наред с обработки на български фолклор, детска хорова музика от български и чужди композитори, хорове от опери и мюзикъли.
– Концертирали сте с мъжкия хор „Кавал”, Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор „Св. Обретенов”, хора и оркестъра на Националната опера, оркестъра и смесения хор на БНР, Нов симфоничен оркестър и др. Участвали сте и в постановки на Държавния музикален театър, Младежкия театър, Националната опера… Това е огромен труд. Как почивате?
– Като всички хора. Обичам да съм със семейството си – на планина, на море. Нормално. В рамките на около месец, когато се разтоварвам от хоровата работа, мисля какво ще следва нататък. Имам време за обмисляне на нови идеи и възможности за нашия състав.
– Какво ще изпълните на концерта си 18 юни в Зала 6 на НДК, който е част от Софийските музикални седмици?
– Програмата ще включва разнообразни творби – произведенията ще обобщават дейността и развитието на нашия хор за тези 55 години. Включили сме произведения на български и чужди композитори, ще има и някои музикални изненади за публиката.
Връзка към статията: тук