Една различна тенденция, която променя новото поколение.
Интервю на журналиста Димитър Колев с Александър Митев, диригент на Хора на Софийските момчета
Докато заглавията често алармират за деца, „погълнати“ от екрани и социални мрежи, на заден план се случва нещо друго – по-тихо, но значително по-смислено. Все повече момчета заменят часовете пред телефона с репетиции в хор или тренировки на игрището.
Това не е шумна кампания, нито временна мода, а постепенно оформяща се нагласа – избор в полза на реалното преживяване. За тази „тиха революция“ разговаряме с диригента Александър Митев – човек, който ежедневно наблюдава тази промяна.
– Г-н Митев, кога започнахте да усещате тази промяна?
– Постепенно, в последните години. В началото беше по-скоро изключение – деца, които търсят нещо различно. Но днес вече говорим за ясна тенденция. Все повече родители търсят среда, в която децата им да се развиват пълноценно, а самите деца започват да откриват удовлетворение извън екрана.
– Как изглежда едно такова дете – какво го отличава?
– Най-често това са деца с енергия, която търси посока. Те не искат просто да „консумират“ – искат да създават. В хора тази енергия намира израз – чрез музиката, чрез дисциплината, чрез общността.
– Какво се случва с дете, което за първи път влезе в репетиционна зала?
– В началото има колебание. Това е нормално. Но много бързо идва усещането за принадлежност. Когато детето чуе как звучи заедно с другите, когато усети колективната енергия – това е моментът, в който започва истинската връзка.
– Може ли хорът да се конкурира с „удоволствието“ от телефона?
– Той не се конкурира – той предлага нещо различно. Телефонът дава бързо удоволствие, но краткотрайно. Хорът изисква усилие, но носи дълбоко удовлетворение. И децата го усещат.
– Как се променя едно дете след време в хора?
– Промяната е видима. Появява се увереност, дисциплина, способност за работа в екип. Детето започва да се изразява по-свободно, но и по-отговорно. Това са качества, които остават за цял живот.
– Има ли връзка между успеха в хора и успеха в училище?
– Да, и тя е пряка. Децата, които са част от организирана среда като хора, развиват концентрация и постоянство. Това неизбежно се отразява и в учебния процес.
– Как съчетават децата хор, училище и спорт?
– С добра организация – и с мотивация. Когато детето има цел, то намира начин. Интересното е, че най-ангажираните деца често са и най-добре организираните.
– Каква е ролята на дисциплината днес? Тя не отблъсква ли децата?
– Ако е наложена – да. Но ако е осъзната, тя се превръща в опора. В хора дисциплината не е наказание, а условие за създаване на музикална продукция с високо художествено качество.
– Какво отличава Хора на Софийските момчета от други формации?
– Историята, традицията и последователността, дори и униформата ни. Това е първият момчешки хор в България, но и съвременна структура, която се развива. Работим не само за звук, а за цялостно изграждане на личността.
– Какво място заема сцената в живота на едно дете?
– Огромно. Сцената дава увереност, отговорност и усещане за постижение. Това е преживяване, което не може да бъде заменено от нищо виртуално.
– Как реагира публиката на днешните млади хористи?
– С изненада – и възхищение. Хората не очакват такава концентрация и отдаденост от деца. И когато я видят, това ги докосва.
– Какво бихте казали на родители, които се колебаят?
– Да не се страхуват да дадат шанс. Хорът не отнема време – той го осмисля. Това е инвестиция в характера на детето.
– А на самите деца?
– Да опитат. Понякога най-важните неща започват с една крачка извън зоната на комфорт.
Тази „тиха революция“ не се случва с шум и лозунги. Тя се случва в репетиционните зали, на сцената, на игрищата – там, където децата откриват себе си извън екрана.
И ако има нещо сигурно, то е, че когато едно дете намери смисъл, изборът му се променя.
📍 Хорът на Софийските момчета приема нови попълнения
Дайте възможност на детето си да бъде част от общност, която изгражда – не само гласове, а личности.
Хорът не е просто музика. Той е път, който започва рано и остава завинаги.
