От стихосбирката на НАДЯ ПЕТРОВА „Насаме с многоцветието”

     Стихотворението е писано на коляно – по време на един съвместен звукозапис с участието на Оркестъра на софийската опера и Хора на софийските момчета под диригентството на Адриана Благоева.

/уточнението е на авторката и е публикувано преди самото стихотворение/

Изправени и трепетни, от слънце вдъхновени,

стоят пред микрофона развълнувани деца.

Избликва от сърцата им мелодия свещена.

Преражда се в усмивката по техните лица.

                             Подобни на възкръснали крилати херувими

                             от майсторската фреска на художник непознат,

                             те пеят –

                             а от звуците се раждат звънки рими

                             и се превръща в музика премръзналият свят!...

Пази, Всеблаги Господи, магията прекрасна!

Пази от злоба яростна момчешките души!

Нека не дръзва Времето – когато те пораснат –

прекрасната хармония у тях да заглуши!

Не вливай злост в зениците и алчност във гърдите!

Нека звучи завинаги в сърцата Песента!

Нека обичат истински – горещо и открито!

И да опазят пламъка – от днес до старостта!

Не разрешавай никога отрова да залее

                    надеждата, която във душите им трепти,

настръхнала и мразеща, гръдта да занемее

                   и гибелно оръжие в дланта да заблести!

Сега пред микрофоните – от струна по-трептящи –

за празник пеят мънички, усмихнати деца!

Благослови ги, Господи, за Обич и за Щастие

                   и остани завинаги във техните сърца!