Между малките българи и латвийци в безупречна военна униформа

Така се представя светът разнообразен от традицията, свят, който трябва да откриеш и да му се възхищаваш

Елена Франческини

БОЛЦАНО. Един конкурс играе ролята на призма, която разлага и кондензира. Да слушаш цял ден разнообразна селекция от конкуренти, открива пред зрителя гами и контрасти. Изтъква намерения и разкрива различия.

Имаше проверка на тази многочисленост и разнообразие, които през тези дни се представиха в Haus der Kultur на Болзано по случай европейския конкурс за народна песен. Всички състезаващи се хорове представиха свои ясни характеристики. Собствен начин за тълкуване на песента и да я впише в певческите си възможности. Това е един безкраен свят, който ни се открива тези дни и така също един “свят предизвикващ пълно възхищение” по думите на Армандо Франческини, директор на Консерваторията в Тренто, влизащ в състава на журито. “Въобще хористите се посвещават със страст на тази дейност, - продължава Франческини - възстановяват част от нашата музикална традиция и изпявайки я, ни я припомнят.” Що се отнася до тази музикална изява, основният дял фолклор идва от Северна Италия. Хоровете са от районите на Тревизо, Горициа, Порденоне, Торино и др. Прави изключение една швейцарска, една сардинска група и няколко идващи от по- далече. Например от България. Хорът Boys Choir, група момчета приучени на пеене от малки, благодарение и на държавните субсидии, донесе на сцената полъх от могъщата традиционна култура, която винаги е обитавала тази част от Европа, която гледа на Изток.

 

Дирижира ги - и това е вторият случай в тези конкурсни дни - жена: Адриана Благоева. Женското присъствие в ръководството на мъжки хор е рядкост дори и за Изтока. Или поне е това, което ни убеждава диригентката Благоева: "но когато достигнем до тази роля сме много мотивирани в нашата работа и си я гледаме." И не е никак смешно, защото момчетата от София са блестящи на сцената. Изглеждат опитни артисти в държането си на сцената и много внимателни при предаване нюансите и характера на песните. За тази опитност Благоева отново има свое обяснение: "Такъв е нашият фолклор. Много е богат и е лесно да приеме различни начини за постановка на пеенето. Нашите песни говорят най-вече за любов или за исторически случки. Над всичко се стеле лека хумористична отсянка и има много игри на думи. Това е нашият начин да съществуваме. Освен това трябва да кажа, че момчетата много държат на тяхното представяне в този конкурс." Другите ансамбли идващи отдалеч, от Изток, са Хор Франкони от Рига от Литва и Хор Apz Tone Tom'sic от Словения.

 

В края на първата вечер се засили очакването в залата на латвийския хор от Вилнюс, наречен Coro Sakalas. Според неофициални сведения те са пели за звуковата колона към филма "Преследване на Червения октомври" със Sean Conery, пресъздаващ военния шпионаж. Новината не беше вярна, но имаше нещо общо с действителността. Хорът Sakalas е хор на Министерството на вътрешните работи в Латвия и по някакъв начин, на нас западняците в залата, напомняше атмосферата на желязната завеса. Освен това Ромас Макаревилиус дирижираше своите възпитаници облечен във военна униформа, според традициите на старата империя. Очарователно! "В нашите песни се говори за любов. Малко са тъжни и сдържани, както е сдържан нашия народ - разказва Йонес Монеюнас, младеж от хора, който сам е научил италиански език - Също описват исторически моменти и страданията на народа по времето на царя."