Хоровият фестивал в Чанаккале

Сп. „Музикални хоризонти“, бр. 8/2015 г.
Явор Конов

От 7 до 12 юли 2015 г. в град Чанаккале, Турция, премина с голям успех поредното трето издание на провеждащия се на всеки 2 години (от 2011) Хоров фестивал Чанаккале http://www.canakkalekorofestivali.com/), базиран към университета „18 март“ в града (Çanakkale Onsekiz Mart Üniversitesi). (Голям, модерен, много добре устроен университет, основан в 1992 г., днес с около 44000 студенти! С 13 факултета, 4 института, 8 колежа, 13 професионални училища, 26 изследователски и приложни центъра...).

 

Във фестивала участваха 30 хора, от които 29 турски – от Чанаккале, Истанбул, Анкара, Мерсин, Болу, Адана, Денизли, Испарта, Трабзон, Кибрис, Бурдур, Самсун, Текирдаа. Сред тях имаше не само много добри, но и великолепни хорове (университетски, но и други). (Можете да видите тези клипове: https://www.youtube.com/watch?v=fSSylJCIQ5M https://www.youtube.com/watch?v=OoybaKKio1k https://www.youtube.com/watch?v=rtI2hyFp23A ).

Инициатор, основен организатор и наистина „душа“ на фестивала е турският хоров диригент Мете Гьокче (Mete Gökçe, 40-годишен, роден в Анкара, но установил се в Чанаккале), който се представи на този фестивал с 3 ръководени от него хорови състава: „Konrul Vocal Ensemble“, „Çanakkale Barış Korosu“ и „100 Ses Gençlik Korosu“. Диригент не само с развита и ясна мануална техника, но и артистичен, че и чаровен, със сугестия и сценично присъствие, с моменти и на „шик“ в комуникацията с хоровете и публиката... Преподавател в университета „18 март“ в Чанаккале. Великолепният диригент Мете Гьокче се радва на наистина „всенародна любов“ – обич и радушно посрещане от страна и на студенти, и на хористи (свои и чужди), и на публика... М. Гьокче понастоящем е докторант в департамент „Музика“ на Нов български университет с научни ръководители проф. д-р Адриана Благоева и проф. д.н. Явор Конов.

На фестивала се изяви с много сладкия си детски хор „Çanakkale Hüseyin Akif Terzioglu Ortaokulu Cocuk Korosu“ (с много шармантни униформи!) и Ебру Гьокче (Ebru Gökçe) – съпруга на Мете Гьокче.

Концертите на Хоровия фестивал в Чанаккале (всичките със свободен вход) се състояха в голямата (с 1500 места!) зала на университета (В новопостроения през 2014 г. към университета Конгресен център) Всеки състав бе поел, по регламента на фестивала, ангажимент и за изнесено участие в центъра на града, на открита сцена.

Откриването на фестивала бе вечерта на 7 юли, на уширено място на крайбрежната алея на Чанаккале (същата, на която по към стария център на града е разположен, до макет на античния град Троя, дървеният кон от филма „Троя“, 2004), със столове, с прекрасна и добре озвучена и осветена сцена.

Върховен момент бе изпълнението на встъпителната част „O, Fortuna!“ на „Carmina Burana“ от Карл Орф на турски език с много зрелищни, разноцветно осветени фонтани в морето – „откликващи“ по брой, вид, насоченост и интензивност на водните струи, съответно оцветявани по различен начин!

Да припомня, че Чанаккале Çanakkale, от „Чанаккалеси“, грънчарска крепост, стар център на грънчарство) е пристанищен град на азиатската част на Дарданелите (Хелеспонт), административен център на едноименния вилает – най-западния турски, разположен на двата континента, срещу отсрещния град Гелиболу (Галиполи). Връзката между двата континента е фериботна. Има прекрасен стар град. Има и все по- разрастващи се хубави нови квартали...

Според мен много добро е това, че Хоровият фестивал в Чанаккале не е със състезателен характер, което въздържа отприщването на съперничеството, завистта, злобата... Те остават прикрити, доколкото и където изобщо ги има. (А не да се предизвикат и нажежат страстите и между диригенти, и между хористи от въпросите кой и защо е в журито и кой и защо не е, кой кого, как и защо така оценява... И в крайна сметка евентуално щастливи и благодарни остават само класираните на първо място, а всички останали си тръгват малко или повече с огорчение и с недобро чувство и спомен…) Впечатли ме и организацията на фестивала, 8 това число и ангажираната съпричастност на привлечените 8 нея студенти – и радостта, и удовлетвореността им. че участват в него!

Единственият чуждестранен хор на фестивала в Чанаккале бе специално поканеният да изнесе галаконцерта Хор на софийските момчета с диригент проф. д-р Адриана Благоева: най-ярката, фурорна изява в концертна вечер. (Ако бяха изпели и някоя любима за публиката турска песен, фурорът вече щеше да е неудържим, смятам... Можеше и на ръце да ги вдигнат!) Знаем колко изпипани и изящно изработени, уверено и същевременно деликатно поднесени са изпълненията на хора на Адриана, но държа да го подчертая и тук! Адриана Благоева бе подредила програмата си майсторски в две половини: в първата представи българското хорово – и композиторско, и изпълнителско вече чрез хора си – майсторство и същевременно на един екран се прожектираха красиви кадри от България – природа, архитектура, забележителности. Проф. Благоева има до себе си и великолепен корепетитор – Зорница Гетова! Пианист с виртуозитет и артистичност, който претворява на клавишния инструмент най-различни по характер и интензитет звучности (на моменти чуваш например „цял оркестър“). Зорница владее и тънкото изкуство на внимателния и адекватен, доизграждащ творбата и подпомагащ хористите и диригента съпровод. Наистина Адриана има до себе си партньор, на когото може в най-голяма степен да разчита и да се опре и изпълнителски, и интерпретационно.

Хорът на Адриана още при излизането си – с появата си, с начина на ходене и подреждане на сцената – издава сигурността си, нивото си, децата и младежите познават цената си, наясно са какво знаят и могат, какво правят на сцената и как го правят, радвали са се безброй пъти на големия си успех пред публика къде ли не по света и излизат с готовността и предварителната радост от предстоящия нов успех, базиран на сигурното предстоящо удоволствие на публиката, а и на изпълнителите – от интерпретациите им. Същото е усещането и при появата на диригентката им…

Такива работи при такива изпълнители…

Присъствах на всички концерти на фестивала и ми е приятно да подчертая колко възторжено бе посрещнат и изпратен в края на концерта си Хорът на софийските момчета, как бурно и продължително бяха аплодирани изпълненията му от тъй препълнената зала! И отново бих искал, да подчертая колегиалната радост – и не-завист! – от страна на хористи и диригенти.

Да, подчертавам изрично характерната за Хоровия фестивал в Чанаккале атмосфера на не-завист, съпричастността, радостта от успехите на другите! Това се изразяваше и в аплодисментите, и в припяванията, и в комбиниранията на хорове, включително чрез запявания от – без или с дирижирания към – една или друга част от голямата нова зала. Публика наистина силно съпричастна, публика от съмишленици и сподвижници. съставена от непеещи в момента на сцената хористи от други хорови състави. Диригенти си „заемаха“, понякога взаимно, хорове и/или дирижираха групови формации. Чух много красиви хорови песни на турска народностна основа, с майсторски аранжименти, например песните Dostluga Davet u Suda Balik Oynuyor (ето един висок, по турските оценки. „първообраз“ на втората от тях https://www.youtube.com/watch?v=eRVkbgTNC5g eто и нейни хорови претворявания, в аранжимент на турския композитор и педагог Erdal Tugcular (р. 1961), първото е на хора на университета в Чанаккале с диригент Мете Гьокче, запис от 2011 г.

https://www.youtube.com/watch?v=ToG8iMf8UYk https://www.youtube.com/watch?v=4aqwQD-vo-M

Публиката познава и обича и „оригиналите" (слагам кавички, защото знаем про- менливостта на фолклорните първоизточници), и хоровите адаптации, и припява, и запява, и допява... Имах удоволствието да съм сред кипежа и изявата на една модернизирана, но неотстъпно национална култура. Чух и немалко произведения от западноевропейската и световната хорова съкровищница, включително откровено сакрални християнски произведения. Много от хоровете бяха лишени от добре познатата ми „скованост“ и препарираност на хористите... Радват се искрено и твърде свободно на присъствието и изпълнението си на сцената, на диригентите си... Посочвам и младия турски диригент Масис Арам Гьозбек (роден в 1987 г„ диригент с много златни медали от различни хорови срещи къде ли не по света) и водените от него хорове „Boğaziçi Gençlik Korosu“ (Босфорски младежки хор) „Boğaziçi Caz Korosu“ (Босфорски джазов хор) към Босфорския университет (с постоянно най- висок ранг сред турските университети езикът на обучение е английски). Университетът е наследник на прочутия (известен и чрез българските си възпитаници, важен и за нашата възрожденска история и култура) Робърт колеж в Цариград (Истанбул).

На миналото издание на хоровия фестивал в Чанаккале (през 2013 г.) поканеният чужд хор е бил Детският радиохор с диригент (днес покойник, уви!) академик Христо Недялков!

Концертът минал с огромен успех, има видеозапис – https://www.youtube.com/watch?v=Sd_ell66dkQ

Отсъствието на чужди хорове на Хоровия фестивал в Чанаккале си обяснявам с това, че организаторите му нямат за цел да го превърнат в международен форум, а се стремят да направят фестивала си централен форум за хоровия живот в родината си Турция. (При това участниците на хоровия фестивал в Чанаккале съвсем не са всички турски хорове. Напишете например в гугъла думата „korosu“ и ще видите. Нито това е единственият хоров фестивал в Турция... Напишете „Korolar Festivali“ и ще видите – имат и хорови конкурси в Истанбул, Измир, Анталия, Памуккале...)

Фестивалът имаше и великолепна водеща – професионална дикторка, може би от телевизия. Исках да попитам, така и не го направих, не знам защо. Но не това е важното, а това, че тя чрез начина си на говорене, чрез присъствието си, чрез страхотната си дикция, култура и (овладяна) артистичност на изказа, чрез подчертаната си женственост (но без нито елемент на добре познатото ни и по нашите земи „гювендийство“ – нито нюанс дори!) допринесе също много за добре организираното и извисено протичане на фестивала. Не се бях заслушвал – а и не бях имал нито повод, нито подобна възможност – колко много звукови нюанси има в турския език и колко изразителни (могат да) са те... Независимо, че не разбирах значението на думите...

Специален акцент във фестивала бе сложен върху присъствието на турския диригент и музикален педагог Adnan Atalay (р. 1952), който бе в залата на концертите, в много от които бяха изпълнени негови песни или песни в негови аранжименти. На 8 юли от 18,00 ч. Аднан Аталай изнесе и конференция, посветена на хоровото изкуство.

В концертните програми бяха великолепно и – също ще кажа – чаровно вмъкнати мимически изпълнения на студенти по пантомима от Консерваторията към Истанбулския технически университет.

Малко бе поднесената на английски език (на друг език нямаше нищо) информация по време на фестивала, затова на моменти съжалявах, че не знам поне отчасти турски, за да науча повече за ставащото.

Нагледах се на модерно ориентирани, отворени към света (момчета и момичета, някои с твърде оскъдни облекла, което не впечатляваше нито тях, нито околните...) не само свободно държащи се, но и свободно говорещи английски език турски студенти!

Бих искал да напиша още за хората в Турция (много отзивчиви и много услужливи – в някои случаи просто невероятно!), за пътищата (много добри). За спокойствието, което имахме навсякъде и постоянно, докато бяхме в страната... Разбира се, Турция е твърде голяма и твърде различна в отделните си части, съответно и живеещите в Турция са най-различни. Не идеализирам. Споделям констатации и преживяно.

Бих искал да напиша и за Троя, на 30-ина километра от Чанаккале, която също посетихме...

Но, спирам дотук.